Златният стандарт е въведен за първи път през 1717 г. от Исак Нютон, тогава началник на английския монетен двор. Още през 1774 г. Великобритания практически притежава златната валута, тъй като златните монети са законно платежно средство, а сребърните са приемани да разплащане само в размер до 25 лири. Следваща стъпка е закон от юни 1816 г. след Наполеоновите войни, който допуска единствено златото като законно платежно средство и ограничава приемането на оборотни монети до 2 лири. В последна сметка през 1821 г. е възстановено премахнатото заради войната задължение на Английската банка да обменя банкноти срещу злато и така се установява валутна конвертируемост и златен стандарт.
Със златната си валута Великобритания е изключително явление за Европа чак до 70-те години на 19 век. Повечето държави притежавали сребърни пари, а Франция- двойна валута от злато и сребро. Тази френска валута е създадена по време на Наполеоновата монетна реформа от 1803 г. и е свързана с въведената десетична система на франк и сантим. Един френски франк се равнявал на 0,29 g злато или 4,5 g сребро. По този начин съотношението злато-сребро е 1:15,5 и остава такова във Франция до 1928 г. Сребърните монети са били сечени по пет, два, половин и четвърт франк, а златните монети от 20 франка (наполеони) и 40 франка. Тази френска биметална валутна система била възприета по-късно от Белгия, Швейцария и Италия, а след това била разпространена в рамките на по-късно създадения Латински валутен съюз (1865 г.) В рамките на Парижкото световно изложение от 1867 г. е свикана международна валутна конференция, на която се разискват въпросите за златния и сребърния стандарт.
През 70-те години на 19 век цената на среброто намалява значително вследствие на нарасналото производство и европейските държави започват една по една да преминават към златния стандарт. Първа е Германия през 1873 г. Следва Нидерландия и скандинавските страни, обединени в свой валутен съюз. Франция и страните от Латинския съюз се съпротивляват известно време, но през 1878 прекратяват сеченето на сребърни монети. Австро-Унгария и Русия преминават към златна валута през 1890 г.
През 19 век почти целият свят използва златния стандарт, а само отделни държави – например Мексико и Китай – продължават да използват сребърния.